Дигитализацията на културното наследство и наука е невидим процес за повечето българи, които често виждат само крайните резултати. Помолих да хвърли повече светлина върху процеса Георги Василиев, 3D графичен дизайнер на Българската Aкадемия на Науките, аудио инженер на Регионален исторически музей Пловдив и диджей.

Георги създава виртуални галерии на българското културно наследство, адаптира 3D филмите на National Geographic към българските кина и активно развива модерна българска музика с неговия проект The Bad Radio (Повече подробности за музикалните проекти на Георги са в този пост). Дори собствения си апартамент той се е превърнал в експериментална виртуална лаборатория))

Георги, изглежда малко необичайно за Българската Aкадемия на Науките да има 3D графичен художник в персонала си. Какви отговорности имаш?

С напредването на дигиталните технологии науката и изкуството намират все повече допирни точки. В Академията на Науките аз съм разработчик на виртуално съдържание за различни платформи като Android, iOS, PC и други, като това съдържание има за задачата да овековечи различни културни обекти.

Например, последното постижение, което представихме в края на миналата година, което имах радостта да представя лично на Президента на България Румен Радев бе виртуална галерия със скулпторни произведения на българският художник Христо Танев която съм разположил в самия център на Пловдив. В момента работя по друг подобен проект, но ще го запазя в тайна засега, а скоро се надявам тези виртуални трудове да станат достъпни за всички.

  • How Bulgarian 3D Artist Digitizes National Cultural Heritage Georgi Vasiliev2 1
  • How Bulgarian 3D Artist Digitizes National Cultural Heritage Georgi Vasiliev3 1

По какви проекти работиш сега?

В момента работя по дигитализирането на националното културно наследство, което е един цикъл от проекти, но към момента имам за задача да превърна една народна носия във виртуален модел със всичките й компоненти, който модел да е възможно да се ‘’разглобява‘‘ и разглежда от потребителя посредством очила за виртуална реалност Oculus Quest и съответните им контролери.

Кои социални проблеми имате за цел да подобрите с проекти за виртуална реалност в Академията?

Преди всичко, съкращаване на разстоянието между човек, изкуство и култура. Много е удобно да събереш дигитални модели на известни картини пръснати по цяла страна в едно приложение инсталирано на телефона cи, може да ги разгледаш от комфорта на собствения си дом.

Българската академия на науките си сътрудничи много с други организации и бизнеси. С кой от тях работите по VR или 3D проекти?

БАН има много партньори и сътрудници, но към момента не работим по подобни проекти с никой от тях, въпреки, че преди около две години правихме виртуална разходка на Национален Етнтографски Музей, София.

Опиши по-подробно работния процес cи c филмите „Морски чудовища 3 D“ и „Фантом на Вселената“.

Това са научнополулярни филми, които Природонаучен Музей Пловдив закупуват за собствени прожекционни цели, но тези филми в оригинал са на английски език и трябва да се адаптират към българската публика, а моята работа е да намеря подходящи диктори и да запиша българския дублаж, както и да обработя филма така, че да е с непокътнато качество на звук и картина спрямо оригинала, Препоръвам да посетите някоя от прожекциите, излъчват се всеки ден.

Какви бяха основните предизвикателства?

Предизвикателствата са предимно технически: подбор на подходящи диктори и запазване качеството на филма като това на оригинала.

Във твоето портфолио има толкова голямо разнообразие от VR проекти: научни, рекламни, игри. Кои са твоите любими?

Всички са ми любими, но има проект, който захванах паралелно със ангажиментите си към Българската Академия на Науките за мое лично удоволствие, а това е виртуална възстановка на моя апартамент в реални размери, който апартамент ще превърна в един вид интерактивен музей на електронната музика и ще бъде възможно да се инсталира на различни платформи като Android например.