Уникален доброволчески модел на доброволци на ‘Пловдив – 2019’, се оказа полезен за 300 събития. За съжаление, много българи бяха твърде раздразнени от провалите на фондация ‘Пловдив – 2019’, за да забележат положителни постижения на своите сънародници. Вече съм писала за приносите на доброволците тук. Този пост предлага повече прозрения от неотдавнашния доклад ‘Legacy of Plovdiv 2019 volunteers’ на ‘Пловдив – 2019’ (на английски език).
В оглушителната тишина на информационната изолация
Пловдив беше първият български град, който спечелил престижната награда. Той имаше най-малкия бюджет в сравнение с останалите столици на културата. И така, градът разчита на безплатна работна ръка повече от останалите притежатели на статут.
В началото на 2019 г. над 1000 доброволци се присъединиха към инициативата. Но само за няколко месеца този брой намаля десет пъти. Много привърженици бяха обезкуражени от финансовия и хомофобски скандали. Само малко повече от 100 доброволци продължиха да подпомагат събитията през годината.
Тези, които останаха, успяха да съчетаят личните интереси с ползата за общността. Над 60 на сто от активните пловдивски доброволци бяха на 14-24 години. Те се фокусираха върху получаването на доказателства за професионално развитие, почетни грамоти от различни събития. Много от тях също имаха за цел да подобрят положителния имидж на родния си град. Имаше много професионални фотографи, и светът видя много красиви моменти от ‘Пловдив – 2019’ поради тяхната всеотдайност и много часове неплатена работа.
Ентусиазмът, подхранван от конкуренцията
Конкурсът ‘Доброволец на месеца’ насърчи доброволците да се включат в здравословна конкуренция и да усъвършенстват професионалните си умения. Наградите бяха короната и промоционална публикация в блога „Пловдив – 2019 доброволци“.
14-годишният Акис Пандис беше единственият двукратен доброволец на месеца (през юли и ноември). Винаги е опитвал нови неща, които са му помогнали да подобри дигиталните и управленски умения, както и знанията на английски и италиански езици.
Друг доброволец на месеца професионален фотограф Ванеса Попова засне над 50 събития, изграждайки бакалавърската си диплома по инициативата ‘Пловдив – 2019’. Стотици нейни високопрофесионални снимки са били използвани от различни онлайн източници по целия свят.
Удивително е, че рамката за пловдивските доброволци беше създадена главно от бивши или нови доброволци, обединени от общата цел – да направят промяна в града и културата. Например, координаторът на доброволците на ‘Пловдив – 2019’ Ками Клифтън за своите дейности съчетава предишния си доброволчески опит, натрупан в ‘Сибиу – 2007’ (Румъния) и професионалните умения, придобити в Пловдивския куклен театър.
Един от основните участници беше холандският стажант Роми Гешире. Тя прекара една година в града като стажант на отдела за доброволци на ‘Пловдив – 2019’. Със специалност „Публична политика и комуникация“ и „Централно-източноевропейски изследвания“ тя помогна на българските доброволци да разработят функционалната система за базата данни на доброволците, информационна поддръжка за седмичните срещи и дневния ред на ‘Езиковото кафене’.
Друг активист беше Димитър Фердинандов, запален фотограф и видеограф. Пловдивският гимназист беше един от авторите на доброволческата програма и доброволческото наследство. Той направи и видеоклипове за дейностите на пловдивските доброволци.
Полезни, но не отговарящи на условията за бонуси
Липсата на осезаеми ползи обезкуражи много ентусиазирани доброволци да подкрепят събитията от ‘Пловдив – 2019’. Една от най-желаните награди за мнозина беше пътуването до други столици на културата в рамките на програмите за обмен. Поради много младата възраст (под 18 години) много успешни кандидати бяха отхвърлени от приемащите партии, които не считаха учениците за полезни доброволци. Така съществуващата система просто изключи амбициозните младежи.
Сега има чудесна възможност за трансформационна промяна. Пандемията призовава хората да активират активизма в различните му форми. А тези общности, които разпознават въздействието на жителите, причинени от причините, ще имат повече шансове бързо да активират подкрепа и да намерят по-ефективни решения по време на рецесия, последвана от коронавирус.
В случая на Пловдив би било логично да се надгради върху вече създадения самоорганизиран модел, който се оказа ефективен. Това, което изисква преразглеждане, е системата на подкрепа за онези, които са готови да направят промяна и да помогнат на общностите да бъдат по-успешни.
Открийте още любопитни неща за България в секцията „Пътуване“ на този блог.
